Ханс-Йоахим Цилмер е както и Имануел Великовски представител на катастрофизма, но във връзка с една специална теория на младата земя, теория на катастрофата на младата земя, която твърди, че планетата земя като планета е стара, но преди около 5000 до 6000 години е претърпяла повсеместна катастрофа (потоп). При това катастрофата заедно с постъпилите реакции и последвали катастрофи са се разиграли през един по-продължителен период от време, при което последиците са били различни в различните региони. Така най-тежки опустошавания са претърпели Северна Европа и Северна Америка. При тези катастрофи нашата земна кора значително се е преоформила и образувала на ново. Основната геологична теза при това е, че са се образували няколко потока, които са се разпростряли над континентите. В северозапад и югозапад през Северна Америка, към Австралия или от Алтай през Сибир до Каспийско море, в Балтийско море и в Северният Ледовит Океан. При това се е преместила и земната ос и едва в този момент настъпва нареченият от него “Снежен период” през който замръзват арктическите и антарктическите области като един вид скъсен голям ледников период. По това време се увеличава според Цилмер и земното притегляне, поради което животни които до този момент са съществували в “мега формат”, като сега измират например големият колкото слон мързеливец в Америка и мамута в Евразия. Така се е създал нов свят с по-малки животни, с други атмосферни условия, като например спадане на атмосферното налягане(“Грешката на Дарвин”, 1998, стр.149) и повишено земно притегляне.
|
Теории на Цилмер
